Оттук тръгнал на кон първият председател на Народното събрание

Голяма благодат е изсипал Господ в малко известното село Песочница. Красива гледка към връх Ком, борова гора, кристален въздух, упойваща тишина. Намира се само на 10 км от Берковица, но ти се струва, че така се е скрило в планината, та никой да не може да го намери. По живописните баири са накацали близо 60 къщи, но обитателите им са малко. На човек по къща, има и празни, обяснява кметът Веско Маринов. 55 жители са останали, в малко от дворовете се щурат по двама старци, в останалите е по един. Самотните баби са повече, мъжете, задържат ли се, карат до 90. Неотдавна си отишъл от света най-възрастният - доживял до 96 години.
Някога през малкото берковско село Песочница често минавали другоселци. По черните пътища се движели и волски коли от Драганица, Гушанци, Бокиловци. Към полето планинците карали грозде и леси. Сега са изолирани от света, път през Песочница не минава, виждат другоселци само ако се наканят да дойдат специално при тях. И понеже си нямаме забавления, отрано сядаме пред кръчмата, признава 76-годишният Петър Алексиев. Докато чакаме да ни повика св. Петър, пием си ракийката, обяснява мъжът ранната компания.
Седемдесет и седем годишната Райна Георгиева се радва като дете, че в селото им скоро е свирила духова музика. Като я чух, сърцето ми подскочи, изповядва се възрастната жена. Колко години - 20-30, тъпан в Песочница не е бил. Едно време по 3 дни сме играли хоро на Коледа и Великден, откупувахме си голямата гушанска музика - 15 музиканти ни свиреха. 60 моми и момци бяхме по моето време. Сега събор не правят. А село без събор не е село, заключава бабата.
Миналата събота музика засвирила по случай откриването на паметник на най-видния им съселянин - Анто Георгиев-Стогодишни. Всичко живо се стече с китки в двора на църквата "Св. Георги". На мястото през 1880 г. погребали дядо Анто. Предната година той бил избран за депутат в първото обикновено Народно събрание и, макар и 101-годишен, тръгнал на кон за заседанията. Тогава селото било многолюдно, сега сме малко но сме доволни от живота си твърди кметът. Повечето са трупали трудов стаж за пенсия в различни градове на страната, но отдавна са се прибрали в родното място. Само двама са безработните, другите двама са се уредили в социалната програма за заетост.
Всеки има в двора си овце, кози, крави. Заради ниската цена на млякото - само 30 ст. за литър, 10-ина души се отказали от животните си. Чуваме, че англичани, японци харесват наши села и остават да живеят в тях.
Ако чужденец види нашата Песочница, ще се засели при нас, сигурен е кметът. Нашият мед е най-хубав в страната, хвалят се местните. Знаят го от старите пчелари. Дъхав и гъст като желе е, цветът му е бистро кехлибарен. Качествата на природната сладост се дължали на чистия планински район и изобилието от горски цветя и билки. Мнозина имат кошери, рекордьор е Цветан Ангелов - подредил е над 30 в пчелина си. Този мед е второто нещо, заради което чужденците ще ни харесат, твърдят местните. То и доматите, ябълките, гроздето ни имат неповторим вкус хвалят се бабите. И веднага започват на сериозно да умуват какво ще правят, ако англичани поискат да купят къщите им. Никой няма нотариален акт, така си строили навремето без разрешения от властта. Затова и местните зевзеци твърдят, че навремето турският паша пратил на скритото място да живеят разбойници. Та те били днес техни наследници.
Неизвестното село дало на България първия председател на Народното събрание Анто Георгиев-Стогодишни. Като най-възрастен - бил е на 101 години, го натоварили да води заседанията до избирането на Петко Каравелов за председател. Не избрали обаче стареца веднага, според парламентарните протоколи имало и гласове против. Защитил го духовникът Антим Първи. Турили му и двама помощници, единият от които е бил Васил Друмев и Георгиев седнал на председателския стол.
В историята на събранието е останал и с предложението си една година първите депутати да работят без пари.
У нас се говореше много за дядо Анто, споделя 45-годишната му праправнучка Розалия Ангелова. Знаехме какво е направил за България, но не се осмелявахме да организираме някакво честване. Запазена е кандилницата на Анто, с която млад поп отслужи молитвата в негова чест. По филигранната й изработка личи, че не е бил случаен човек. Завършил е духовна семинария в Севастопол, а като се върнал от Русия, отворил в Песочница училище, вдигнал и църква.
Двайсет и девет годишният Иван Вазов, който през 1879-1880 година е бил председател на окръжния съд в Берковица, е познавал дядо Анто, нарекъл го "мъдър като Соломона". Потомците му до 1966 година носили фамилията Антови, но оттогава я изоставили според поредна наредба за имената. Много сме, във всяка къща в Песочница има по един от Антовци, твърди Розалия. Стогодишни имал 6 деца - 4-ма синове и 2 дъщери. Синът му Ангел също имал 6 деца. Той е дядо на бащата на Розалия. Потомците са се заели да съставят родословното дърво на дядо Анто.
Първолета Цветкова

За Анто стогодишни
31.05.2007 23:38

Из "Грамада"
Сетиха се, повикаха
И дяда Антона,
Че е стар човек и мудър
Като Соломона ;
Че знай книга и тълкува
Календаря вечни ;
Много патил и ходил е
По земи далечни.
Кога той яви се, сички
На крака станаха,
И пред белите му власи
С почит замълчаха.
- "Чада! рече мъдрий старец
С очи насълзени,
Нека Бога благодарим
Сичките на колене.
Тая милост е велика,
Господ ни я праща!
Честит бил и дядо Анто
Руси пак да сряща.
Сто години що сънувах,
Днес видях на яве :
Дядо Иван от поганци
С калъч ни избавя.
Туй време благочестиво
Чакаме отдавна :
Русите са наши братя,
Вяра православна.
Хайде сега да ги срещнем
Хляб и сол земете,
Аз ще поднеса, а вие
Шапките свалете.
Моми венци да прикачват,
На техните пушки,
Та па всички да викате :
"Здраствуйте, братушки!"
Тъй сме Дибича срещали,
Тъй хората чинат…
Пригответе йоще нещо.

и още:
Дядо Анто Стогодишни

По повод 125 годишнината от откриването на Първото обикновено народно събрание

Доц. д-р Борислав Великов,
народен представител от НДСВ от област Монтана

Дядо Анто Стогодишни е председателят на първото българско законодателно Народно събрание, избран на първото му заседание на 21 октомври 1879 г. временно да изпълнява длъжността до избирането на действителен председател, съгласно член 88 от Конституцията на Княжество България.
Антон Георгиев Иванов (Цветанов), известен като дядо Анто Стогодишни, е роден през 1778 г. в с. Песочница, тогава Софийска, днес Монтанска област и почива от старост на 102 г. Погребан е в двора на черквата на с. Песочница, като гробът е известен и досега.
След следването си в Одеската духовна семинария се връща в с. Песочница, където отваря училище за момчета над 14 години в старата черква и ги подготвя за учители и попове. Бил уважаван човек с голям авторитет сред съселяните си. Когато строили църквата в селото, хората искали да я направят висока - да се вижда отдалече. А Дядо Анто казал: "Ще я направим ниска, щото там да се събираме да вземаме решения.", а за сборовете казвал: "Те не са само за веселба. Тогава хората се събират и трябва да решават съдбата на България."
Голям астроном, Анто прозирал и в бъдещето и разказвал за деня, когато България ще се освободи от турско робство, за техниката, която ще позволи на хората да хвърчат по въздуха като птиците, да плуват в морето като рибите и да пътуват с коли без волове. Многократно преследван от турската власт, дядо Анто успява да види сбъднатия си сън за освобождение на Родината си и да посрещне заедно със съселяните си руските братя освободители на чист руски език.
Житието и битието на дядо Анто е пресъздадено в много от творбите на съгражданина му Иван Вазов, който многократно го е посещавал в избите му в с. Комарево, защото за него той е бил "старец в книгите изкусен" и "стар човек и мъдър като Соломона" (от поемата "Грамада").
Като председател на окръжния съд в Берковица, Иван Вазов е водил кореспонденция с приятеля си Спас Вацов - учител в Лом. В писмо от ноември 1879 г. в стихотворна форма Вазов пресъздава следната позната картина:
"Но това не стига. Градът и окръга
водят война страшна, пуническа, дълга.
В тази война, в която не се лее кръв,
принципът е тоя: кой да бъде пръв?
Според както слушам някой умен даскал
в тази борба едните против други тласкал.
Най-подир плебеите одържаха връх.
Котката надви я поленския плъх.
И окръга весел в столицата прати
хора с бели дрехи като депутати.
И на тях начело стои человек,
почетна осанка от миналий век.
Той се е оженил в първата чума,
във живота си свършил е работи сума.
Ходил е на Стамбул, на гора Атон,
сказвал житиета от самий амвон,
по звездите гледа, адвокатство прави
и врачува зарад изгубени крави,
затова избраха, като депутат,
в камарата първа, посред новий свят,
тогоз старца честний, божи - человека,
за да каже нещо от Мартин Зедека..."
Тази многостранна за времето си личност - търговец, учител, духовник, народен будител и борец за църковната и национална независимост, е избирана два последователни пъти за народен представител на Берковска околия. Доказателство за гражданската отговорност и скромност на дядо Анто откриваме в дневника на първото обикновено Народно събрание. На отправената покана от Петко Каравелов към най-старият книжовен народен представител да изпълнява временно длъжността председател на Народното събрание, дядо Анто отказва под предлог, че е необразован и неспособен за такова велико дело. Изтъкнали обаче неговата образованост и принос към народното дело. Най-после той приел, но при условие че му дадат помощници. Заемайки председателското място, поканил за свои помощници митрополит Милетий Софийски и епископ Климент - Васил Друмев.
Трябва да се подчертае, че през първите години след Освобождението народните представители не са получавали парично възнаграждение и са пътували до столицата и обратно на собствени разноски. По време на разискванията по бюджета на държавата Дядо Анто се откроил с политическа зрялост и отговорност към народа си, като се твърди, че е предложил първите народни представители да стоят една година без пари, за да забогатее държвата, ограбвана петстотин години. Със своето дело като народен представител дядо Анто Стогодишни допринася за формирането на основните морални принципи в българския парламентаризъм:
* да се избягва губене на време по несъществени и дребни въпроси, вместо това се разглеждат законопроекти и бюджета, което е същественото и главно дело на Народното събрание, за да се оправдае доверието на избирателите към народните представители;
* най-важният закон на всяко събрание е вишегласието;
* депутатът има основно задължение, в уречените дни за заседания, да ходи и присъства в тях;
* когато страстта взима пълновластие и разумът е оставен настрана, заседанията на Народното събрание стигат безизходно положение, затова народните представители трябва да слушат първо разума, а страстта да турят настрана;
* Народното събрание трябва да има добра воля и да иска да изслушва членовете си добре. Народното събрание е открито към цял образован свят и всеки има право да изрази своите мисли дотолкова, доколкото не обижда никого.

След откриването на първото заседание на І ОНС (21 октомври 1879) от княз Александър І Батемберг за временен председател е посочен най-възрастният от депутатите – дядо Анто Георгиев от Песочница (Софийски окръг) (Тогава Песочница е била Софийска област). След това е произведен избор за постоянен председател с тайно гласуване. Председателят на временното бюро извиква по ред представителите, които отиват един по един и пускат бюлетините си в „ковчеженце, поместено до председателския стол”. След това квесторите преброяват бюлетините.

От уикипеда