За селото има данни, които показват, че Песочница е съществувала с падането на България под османско иго. Вероятно селото е съществувало през края на Второто Българско царство. Има данъчни регистри от събираните данъци в Турция, от края на 15 и началото на 16 век за плащане на данъци от жители на селото. През периода на Турското иго в Песочница не са живели турци (по Г.Милчев). Имало е две три семейства черкези. Селото е полупланинско и не е било много гостоприемно за тях, (жителите са били много недружелюбни към друговерците и завоевателите). Има легенда, че в селото са се подвизавали и хайдути. За един от тях се знае, че е лежал и в нишкият затвор, за обири на турската хазна. Името му е било Спас или Петър(не се знае точно, защото са били баща и син). Та бащата , който е лежал в затвора е извикан от Видинския паша да прекара кервана с данъците, за което ще му бъде дадена земя от път до път, ако не ги прекара ще бъде убит. След две тригодишно пътуване до Цариград, той се завръща, пашата му дава обещаното, в местността „Маньо бръдо”(имената ги пиша, като ги произнасят в Песочница). След години синът му пропилява много от този имот, защото обичал много ракията. За един опанджак( козяк, яморлук), той продава две ниви, първата е продава взима опанджака напива се и му го открадват, на другия ден пак му го продават за друга нива (такъв е живота). Имало е много още хайдути, които са обирали хазната, не само от селото но и от други села, защото и сега има любители на иманета, които разкопават на хората имотите. Има и местност с извор, която и досега носи името ”Хайдушкото кладенче”(извор), което и сега е усойно и потайно. Някъде по това време се е родил и Анто Георгиев(Първи Председател на Първото обикновенно Народно събрание, избран като най-възрастен, до избирането на постоянен председател ).Той е роден през 1778 година, а умира през 1880 година и е погребан в Песочница. През периода на робството Песочница е била българска община. След освобождението на България, остава пак такава, била е и селска община. След 1944 година, става кметство а в момента е кметско наместничество. От селото много жители са участвали в войните за обединението на България и много от тях са оставили костите си по бойните полета.
Поминъкът на селото най-вече е било животновъдството(овце- около 3500 броя е стигало, кози-600 броя около, крави- около 150броя и по-малко биволи- около30бро) ,земеделие(отглежда ли са се всички култури необходими за прехрана),пчеларство, дърводобив, а в по стари времена е имало и рудодобив,(между Песочница и Мездрея има железна руда, а има места където са се вадили каменни въглища) и лозарство(казват,че от тук за полските села са карали грозде и леси (плетени дървени прътове за ограда), от там жито, царевица и други житни култури) . През средата на 20 век започва много да се развива ягодопроизводството, изкарвани са стотици тонове ягоди. След 1944 година и по-точно след национализиране на горите и насилственото създаване на ТКЗС, много от жителите започват да напускат селото и се преселват в различни крайща на България. Смята се, че селото е имало църква почти през целият период на робството, със сигурност се знае че църква е построена през 1861 година, но по-стари хора са казвали, че там пак е имало църква. Последната църква е построена през 1934/9 година. Всички църкви са носили името ” Свети Георги Победоносец”. До старата църква е имало и килийно училище, където са се учили деца, не само от селото, но и от съседни нему Замфирово(Гушнци), Драганица и други. Това училище е работило до към 1937 година, до скоро го имаше, но падна. В него през След това е построено друго училище, в което се е учило до седми клас. Бутна то е към 1971/3 година. В него се е прожектирало филми. В селото е имало читалище и библиотека, която е работила до 1992 година. Първото радио в селото е прозвучало по време, от началото на Втората световна война в местната кръчма и магазин(хоремаг). Имало е и футболен отбор, но се обединяват с отбора на село Мездрея, защото мачовете между двете села са били много оспорвани и се е стигало до много неприятни инциденти. Затова се решава да се направи един сборен отбор, който на местно ниво е бил с добър показател. Към 1967 година отбора се разтурва. Разселването на населението и намаляването на жителите започва към 1950 година, а големият спад, става след направата на ТКЗС в 1957/8 обезземляването на хората и малките заплати които са взимали в това недомислие на тогавашното управление на местно и държавно ниво. И започва упадъка на селото. Сега селото има 50 човека, повечето от тях пенсионери. И все пак има хора, които направиха нови къщи и са се установили в него да живеят,а има и стари къщи 2-3, за които се знае, че са над 200 години. Това е в общи линии,кратката история на село Песочница.