МОЯТА ДЕТСКА ИЗПОВЕД

Преди много години, когато бях дете прекарвах ваканциите в един далечен край с. Песочница и с.Копиловци Берковско. От малък го заобичах и се влюбих в него. Хората там бяха скромни, честни, добри и гостоприемни. Жевееха по бедно от нашия варненски край, но защо ли толкова ми допадаха и днес се чудя?! Майка ми започна да ме води там невръстен на балкански въздух, защото и на нея и се налагаше здравословно. Отсядахме в една стара къща на нейни роднини в с. Песочница. Там в детското ми въображение завинаги се запечатаха някой неща, които децата на моята възраст надали бяха виждали в големия град.
Виждах животни: кози, овце, биволи, волски впрягове и шейни. Чувах звъна на медните звънци и хлопатари. Лете жени носехе на кобилици кошници с дъхави ягоди и малини, носеха и вода в менци и шарени берковски стомни. Бабички перяха черги и дрехи по вировете на селските рекички Пескаица и Слатина наричани „барите". Косачи сноваха по планинските скатове, косяха ливадите, а жените обръщаха сеното, пластеха го и го трупаха на купи. Вечер с магарета го свличаха от височините на дървени самари, а където можеше се возеше с каруци. Есени, ехото носеше ударите на брадви и шум на триони. Хората се стягаха за зимата, свличаха се дърва, сечеше се и се трупаше дъбовата и букова шума. С нея се изхранваха животните. Така неусетно идваше и зимата. Някоя сутрин като се събудим виждаме гръбнака на Балкана побелял, а долу в село сняг нямаше. Горе се белееше гордия връх Ком. Искаше ми се да протегна ръка и да го погаля, толкова ми се струваше, че е близо. Мечтаех си в топлата соба и гледах през прозореца докато някой ми извика, беше баба Еленка. Яденето беше почти готово, гърне боб къкреше в оджака, погачата беше изпечена в подницата, качамака току що бе свален от огъня и трябваше да се разстеле на ниската синия и да се нареже с конец. В медния тиган се пържеше месо с праз и душичина. Трябваше вече да седнем на трикраките столчета и да започва ме. Само дядо Ангел го нямаше, разпрягаше воловете в яхъра. Ходил беше да меле царевица на воденицата на р.Бързия до с. Мездрея. По една торба брашно бе смлял и за съседките стрина Тима и стрина Кева. Като дойде започна обяда около софрата. И до днес ме топлят спомените от детството, мили и красиви са те. Тези хора,

които ме научиха да работя на старите занаяти: строителство, килимарство, битови паянтови конструкции, неща старобитни почти забравени вече в съвремието.
В въображението ми винаги стоят запечатани контурите със всяка своя гънка на Берковския и Чипровски балкан, ту смръщен и бунтовен, ту ясен и привлекателен, както го описва Радичков.
Балканът е извор на моето вдъхновение и живот, от него черпя енергия и зареждам душата си.
С уважение оставам към хората на този мил край, който си позволявам да нарека мой втори роден край! Сълзата, която падна от окото ми нека е в памет на всички, които ги няма вече!
•   С уважение вашият Сергей Ив. Славов от град Варна 06 август 2007 година „ Преображение господне".

Оброчище местността Буката:

След погрома на Чипровското възстание(1688.г.), Берковско-Чипровско и местността Жеравица,голяма част от населението на старите рударски селища,Чипровци,Копиловци,Железна,Клисура,Песочница и др. забягват извън пределите на отечеството(Сърбия,Банат-Румъния и др.)
След завръщането по указа на султана на част от наследниците на тези родове,пашата на Берковската кааза заселва тук(с.Песочница) на това скрито място бившите бунтовници и техните наследници.Местата на селищата те заварват в руини и гъсти(40 годишни) гори и храсталаци.Селището е наречено Мезра и е брояло 42 български къщи.Българите отново го наричат Песочница ,а рекичките-Пескалица,Слатина,Влашки Дол,Анкина(селска) бара.Оброка на височината “Буката” под връх Голема глава “Землище Песочница” е поставен,за да пази селото от болести и набези.В защита на измиращите масово деца през чумните години.Мястото представлява силно магнитни и енергийно поле,разположено в центъра на триъгълника между три манастира-Клисурски,Мътнишки и Лопушански манастири.Котата му е 567 м.Оброчния кръст е поставен тогава под стара вековна бука,в момента дървото е стар,вековен цер.Поради това местността се нарича Буката.Кръста е изправен отново на 09.03.05.г. на празника на Св.Св. 40 мъченици.Край него минава пътя(коларски) Песочница,Рашовица, Бокиловци и Замфирово.Бъдеща и настояща еко пътека и маршрута на мотоциклетния туризъм.Наблизо се намира вододайната зона на “Тодоров Дел”.
Красива поляна за отдих, с изглед към цялата дъга на Берковска,Чипровска и Врачанска планини.

Събрани данни от Сергей Славов/Варна/.